Като за начало смятам да пожелая Весела Коледа на всички читатели на BGbasket.com и Kalykasperti.blogspot.com , на всички родители, състезатели и хора от баскетболната общност на България. Нека новата година ви донесе най-вече надежда и вяра в спорта у нас като цяло!
Поглеждайки назад към изминалата 2015-та година, бих могла да кажа, че не беше никак добра за стандартите и очакванията на българина, но пък беше измъчена и донякъде на прага на възможностите на състезателите тук. Вписвам и себе си в това число.
Напълно съм наяcно с факта, че пишейки този материал, форумът на този, превърнат от „псевдо-разбирачите“ в жълт сайт, вестител на всякакви баскетболни новини, ще се напълни с много негативни коментари и както може да се очаква от българина, много плюене на нечий чужд гръб. Първоначалната идея беше да пиша там нещо като отговор на всичките ви неподготвени нападки по адрес на когото и да било, но не би било достойно за моите стандарти да се крия зад анонимността за всички неща, които имам да кажа. Нормално да си кажете, какво разбира едно 16-годишно дете, нормално да не покривам вашия начин на мислене и да не сте съгласни с моето мнение, но то е напълно запознато със ситуацията в спорта, за който живея и гледам прекалено обективно на нещата без да съм пристрастна в случая.
Обръщам се към онези, които имат себе си за нещо повече от останалата част от населението, които бълват всички онези жълтини, на които се нагледахме във форумите. Онези, които проявяват типичната за българина черта, а именно байганьовщината и са готови да драпат със зъби и нокти, за да смачкат нечие самочувствие, заради някакъв си неуспех. За мен тези форуми са създадени за мишленцата, които на картинки са толкова сладки, че всеки иска да си има по едно вкъщи, но в действителност всички бягат от тях на живо. Тези мишленца, които живеят в клетки или пък на тъмно в мазетата, че ми става направо жал колко ограничено гледат на света. Не съм намерила все още шапки с огромни козирки, че да съм сигурна, че хората ще започнат да гледат по-далече от една педя пред себе си.
Най-интересното обаче си остава как всички умеят да си служат много добре с факти, които не оспорвам, и успяват да си съставят доводите против един треньор, съдейки само грешките и неупехите му. И не, за всички онези, които ще проверят къде тренирам и кой ме учи да тупкам и стрелям топката в коша, не защитавам никого. Защото като състезател аз също съм недоволствала срещу треньорите си, но в една от многото запустели софийски зали има един цитат окачен на стената, на който пише: "Треньорът винаги е прав!" Този цитат се превърна в моя цел номер едно. И най-накрая успях да я проумея и знам, че всеки си има утвърден пост от природата, аз – състезател и ученик и добро, послушно дете, треньорът – този, на когото думата е закон и винаги слушаме и гледаме с уважение, родителят – човекът, когото обичаме вкъщи и изпълняваме всяка негова дума, учителят – този, който ни преподава зад старото бюро пред бялата дъска и ни учи да четем, пишем и смятаме. Та, докато всеки изпълнява длъжността, за която е учил или е мечтал, ще има някакво равновесие и в природата и в държавата.
Но нашата България е станала такава, че всеки гледа да си напъха сополивия нос в работата на другия и да се издуха там. Извинявам се за израза, но е точно така. Защото всички изведнъж взеха много да разбират от всичко останало, но не и от своята си професия и гледат само някой да допусне грешка и да започнат да го плюят. Дори не в очите, а анонимно, моля ви се!
Уважаеми разбирачи, живеем в свободна демократична държава, където законите рядко се спазват, но никой и нищо не ви спира да промените длъжността си и да заемете поста на оплюваните от вас „недодялани, непреуспели специалисти и треньори“. Много бих се наслаждавала да гледам вие какво ще постигнете в работата си с нас, малките уродчета, които растат в свят, в който всеки се кара с уж ближния за пари, където всеки опитва да прецака другия, за да е, виждаш ли, най! Знам, че ние сме виновни, че не показваме добри резултати, но не произтича от нас главната вина за всичко това. Пък за вас, родители, детенцето ви е най-миличкото и най-ценното и винаги има право! Ами не, докато не прогледнете извън периферията на собствената шапка с козирка до никъде няма да стигнем! Спортът ни затъва заради ограниченото ни мислене, а ние си бършем сополите и гледаме да обвиним другия за неуспехите си!
Весело посрещане на Нова година и дано има все някой, който наистина да се вслуша в думите ми!
Калина Иванова
