Ах, любов!

Вечният въпрос-какво е любовта? Съмнявам се, любовта да може да се опише. Всеки я е изпитвал. Едни са страдали от нея, други пък са щастливи заради нея. Няма една и съща любов. Никъде и никога. Какво за мен е любовта? Невероятно, неописуемо чувство. Мога да се закълна, че съм най-щастливото момиче на света. Любовта ме е обгърнала като болно дете, сгушено в своето любимо, топло одеало. Все едно любовта е мъглата навън, която ме е обгърнала, впила се в мен. Може би винаги ще е така. Влюбена ли съм? Но защо? Защо съществува това така необятно и може би странно понятия "любов".
"Любов"- възкликна малкото момиченце останало сираче.
"Любов" - едва продума старият пиян ерген.
"Любов" - ахна влюбеното до уши момче.
Всички говорят за нея, но дали всички са я изпитвали. Малките деца мислят, че изпитват любов към родителите си. Хората на моята възраст си втълпяват, че изпитват любов към своите "половинки". А възрастните? Не съм убедена, че всеки от тях е изпитвал онази изпепеляваща душата страст, онази силна и истинска любов. Но всъщност дори и "любовчиите" не могат да обяснят думата любов. Никой не може. Вярвате ли в любовта? Вярвате ли, че има само един-единствен човек на този свят, който е способен да те накара да се чувстваш буквално неописуемо и всичко друго да е просто увлечение. Може би да, а може би не. А знаете ли какво им е хубавото да разбитите сърца? Че могат да бъдат разбити истински само веднъж, именно когато срещнат тази истинска любов, останалото са просто са драскотини и признаци, че се опитваш да живееш макар и разбит. А дали ти се получава. Бог ти праща само един подарък. Разпознай си твоя и си го пази на сигурно-в сърцето си, завинаги.