Нежен звездопад
озари очите й.
Сякаш септемврийски листопад
обагри тясната лирична пътечка.
Като лесно математическо уравнение беше
тя,
така невъзможна, но красива.
Изпълнена с любовно трептение,
но така наивна и предпазлива.
Лириката …
създадохме я заедно.
Бавно.
Но я запечатахме в съзнанието.
Трайно.
Лиричната мелодия на арфа и съвършен
валс …
тези две неща съчетаваше тя в едно
единствено желание.
Бих прекарал цяла живот, свирейки на
арфа,
за да я гледам как танцува – какво
странно очарование !
Няма коментари:
Публикуване на коментар