Тайнственият й пейзаж
се преоткриваше в тъмнината
и сякаш безумният кураж
бе скрит в красотата.
Порцелановата кукла,
нежна, но все тъй кристално стъклена.
В свойта черна краска - тъжна и замислена
желаеше любов, но все заключена !
И не можеш да избягаш,
криеш се, но страдаш.
Влюбваш ли се,
и изгаряш...
Отричам реалността,
да повярвам - не, не ща!
Позволи ми да не знам,
за да избегна своя срам...
Несигурност и грехота,
обичаш ли ме- продължавай!
Не прикривай любовта,
не пренебрегвай личността!
Как да презирам обичта ти,
като всичко в мен шепти, крещи
за да продължи,
край недей търси!
П.С. влюбен албатрос
Няма коментари:
Публикуване на коментар