Време за мечти
Знаеш
ли как се заспива с усмивка на лице?
И прегърнато
мече?
И
лудо биещо сърце?
И
протегнати ръце?
Сънувам
будна. Толкова е тихо.
Нощта
тупти под тъмен похлупак.
Звездите
някъде се изпокриха,
а
вятърът заспа до твоя праг.
И
мисля си за теб отново.
И
пак из мислите ми ти се рееш.
И
песента за любовта тихичко ми пееш.
До
мене с нежен глас тихичко се смееш.
Сълзите
ти в душата ми попиват
и
в тях взаимност почва да кънти.
В
очите ти разплакани откривам
безброй
неразгадани светлини.
Усмивката
ти-слънчева и лека,
от
звездното небе се отрази.
Задъханата
от копнеж пътека
е
сякаш напоена със сълзи.
Обикнах
ли те-всъщност не разбрах.
Дали
те исках нивга не помислих.
В
теб изгрева прекрасен аз видях,
усмивката
ти на залеза лъчиста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар