Ах, това сърце

Aх, това сърце

Питаш се защо пак, защо на мен?!
Отново аз ли съм поредния кретен?
Защо отново болка,защо сълзи
Защо сърцето ми неспирно пак кърви.

Аз отново чувствам се разбита,
познато ли ти е?-сякаш си пребита.
Да, знам боли, но стисни зъби и продължи.
Нека с една усмивка това стихче теб окуражи!

Но някой ден най-щастлива ще си ти!
Да знам съдбата не греши.
Че от всичко сърцето те боли.
Но нека всичко лошо каже спри!

Живей, усмихвай се, мечтай..
огряна от слънчевата светлина.
Нека луната бъде свидетел на неща,
невидими за нашата душа.

Как вечната младост живее в твоето сърце,
и истинска е обичта ти като на дете.
ти си моята луничка,
имаш ли мен не ще бъдеш самичка.