Виждам, че ги разглеждаш.
Всяка една от тях. всеки ден.
И какво ?!
Нищо ли не изпитваш, виждайки
лицето ми?
Нито една искра ли не разбужда така или иначе студеното ти тяло?
Нищо ли не грабва очите ти,
нищо ли не кара сърцето ти да тупти все по-бързо и по-бързо?
Нищо ли не стопля усмивката ти?
Така или иначе ги виждаш на снимки. Просто през екрана.
Никога повече няма да имаш възможност да видиш влюбените ми очи,
които умираха само за теб, да почувстваш топлината на тялото ми,
сгушено в твоето, да чуеш ударите на сърцето ми, биещо за теб.
Никога повече няма да докоснеш устните ми, жадуващи само теб.
Никога повече няма да видиш онази усмивка, която би дала всичко за теб.
И какво ?!
Нищо ли не почуства ?
Или просто не искаш да признаеш, че тези неща ти липсват,
но те са загубени. от теб.
Безвъзвратно.
