се разтварят небесата.
И слиза тук при мен ангелче крилато,
сладко, миличко и нежновато.
И докосне ли ме пак, това ангелче крилато,
тръпки ме побиват и усмивки засияват.
Сякаш клонче от красивото мупкато
ме погалва нежно по лицето.
Но оказа се веднъж,
че в пролетния дъжд,
когато слънцето решило да поспи,
ангелчето мое всъщност беше ТИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар