Любов ли беше

Когато съм вятър. Когато съм лед.
Когато вълни се разбиват в мен.
Когато във мене пеперуди бушуват.
Тогава не мога без теб.

Когато съм небе. Без край и без дъно.
Когато си тръгвам в пет.
Когато съм празна, когато съм тъжна...
Тогава не мога без теб.

И не, че... И не че си прося любов.
За усмивки. За щастие.Не.
Аз мога без слънце. Аз мога без лед.
Аз просто.. Не мога без теб.

Не беше сън. Не.
Не беше и тъжно дете.
Не беше и капка от сутрешната роса,
А беше бистра и чиста сълза.
Не беше болка, не беше тъга,
А беше липса и самота...
Любов ли не беше, истинска и споделена...
От сърцето ми- сътворена,
Вечна, неограничена.
Но има истина една,
Без теб не можех, не мога и сега.
И никога не ще мога, това е съдба.

Ангелче крилато

Когато слънцето докосне пак земята,
се разтварят небесата.
И слиза тук при мен ангелче крилато,
сладко, миличко и нежновато.

И докосне ли ме пак, това ангелче крилато,
тръпки ме побиват и усмивки засияват.
Сякаш клонче от красивото мупкато
ме погалва нежно по лицето.

Но оказа се веднъж,
че в пролетния дъжд,
когато слънцето решило да поспи,
ангелчето мое всъщност беше ТИ!