Пламък от свещта на любовта

                  

            Чувах стъпките след мен в нощта,

            Обърнах се и някой ме хвана с топлата си ръка.

            Нима изгаснал бе пламъкът от свещта,
            Нима не бях вече пак сама?

 

            Чувствах се сякаш съм в плен,

            Не виждах кой беше до мен.

            Чувствах, че сърцето ти тупти,

            Но все така и не разбирах кой си ти.

            И пак отново в нощта заблестя една сълза,

            Сълза безсилна,сълза на болка и тъга.

            Тъга и не разбра, че ми липсваше отново ти,

            Че сърцето ми „обичам те” с нежен глас шепти.

            Спомените ни тайно ме отвличат всяка вечер,

            И оставят пак по залеза следи,

            Как исках този сън да бъде вечен,

            Споделени мигове на две обичащи се души.
 

            Като бавно догаряща свещ бе обичта ти към мен,

            Но веднъж я запалих така, че вечно да гори…

            И посях в тебе аз една мечта,

            Роди се тя и в твоите очи.
 

            И от тогава мигът, прекаран с теб е вечност,

            Да изчезне обичта ми е пълна безнадежност.

            Аз нямам вина, нито ти,

            Че се сбъднаха всички наши мечти!