Поглед към света

Погледни изгрева и ми кажи,

замисли се, но недей лъжи.

Какво изпитваш щом си с мен,

мога ли да озаря аз твоя ден?

 

Погледни звездите и ми сподели,

защо ли Бог ме сътвори?

За да те дарявам с обичта си всеки ден,

за да бъда всеки миг със теб, момент споделен?

 

Сълзите ми в усмивки ти превръщаш,

животът ми напълно преобръщаш.

Сякаш съм в рая, когато ме прегръщаш.

Сякаш светът, за да бъдем заедно е сътворен.

Видя ли падаща звезда?

Събуди ли се в теб искра?

Как се спуска по безкрайното небе,

а любовта в сърцето ти снове.

Видя ли залеза прекрасен и

как слънцето се скри зад планината?

Настъпи пак мракът най-ужасен,

но луната се показа върху долината.

 

И тогава ти се появи над мен,

за да бъде всеки ден необикновен.

И полетяхме заедно към небесата,

към света на чудесата.

 

И тогава проумях,

вечната ни обич аз съзрях.

И ти казах: „Ти ръката ми хвани,

и с мене полети към бъдещите дни…”