Аз и ти

 
Аз и ти сме цял кошмар,
аз и ти горим в пожар.
Аз и ти се допълваме взаимно,
аз и ти се жадуваме интимно.

Аз и ти изгаряме един за друг,
аз и ти се държиме за ръце в юмрук.
Аз сънувам и мечтая теб,
аз целувам твоите устни като лед.
 
Ти копнееш за моите очи,
които те изгарят като падащи звезди.
Аз и ти до края на нощта,
аз и ти отвъд и вечността.

И след месец, и след два,
когато отлетя нашата искра.
Се изгуби любовта,
някъде в крайността.

И с болка, и сълзи,
време бе сърцето ми да изтрещи.
Сбогом за последен път да изкрещи.
Всеки сам, по пътя си да повърви.

Не усетих вече топлината на нашите тела,
мислещи едно за друго завинаги в нощта.
Не усетих вече близостта на нашата съдба,
не почувствах любовта, и горещата мълва.

Поглед към света

Погледни изгрева и ми кажи,

замисли се, но недей лъжи.

Какво изпитваш щом си с мен,

мога ли да озаря аз твоя ден?

 

Погледни звездите и ми сподели,

защо ли Бог ме сътвори?

За да те дарявам с обичта си всеки ден,

за да бъда всеки миг със теб, момент споделен?

 

Сълзите ми в усмивки ти превръщаш,

животът ми напълно преобръщаш.

Сякаш съм в рая, когато ме прегръщаш.

Сякаш светът, за да бъдем заедно е сътворен.

Видя ли падаща звезда?

Събуди ли се в теб искра?

Как се спуска по безкрайното небе,

а любовта в сърцето ти снове.

Видя ли залеза прекрасен и

как слънцето се скри зад планината?

Настъпи пак мракът най-ужасен,

но луната се показа върху долината.

 

И тогава ти се появи над мен,

за да бъде всеки ден необикновен.

И полетяхме заедно към небесата,

към света на чудесата.

 

И тогава проумях,

вечната ни обич аз съзрях.

И ти казах: „Ти ръката ми хвани,

и с мене полети към бъдещите дни…”