Едва ли някой някога те е обичал така,
Едва ли някой е копнял за подобна съдба.
Едва ли някой е желал така любовта...
Едва ли някой е изпитвал подобна красота.
Сякаш купидон ме е прострелял в сърцето,
За да те обичам само теб...
Сякаш ангелче ме милва по лицето,
Когато ти се появиш пред мен.
И преди време те намерих пак,
И ще бъдем заедно, и в тъмно, и в мрак.
Сякаш две изгубени планети ще се слеят пак на пук на своя грях...
Не виждах бъдещето ясно
Щом ти не си в него...
Не чувам пак сърцето ми да бие бясно,
Щом теб те няма тук при мен...
И сякаш обичта към теб ще вечна,
Като детски сън-безпогрешна.
Им когато си далеч от мен,
Слънцето тъгува за луната в своя ден...
Искам да усетя тръпката с теб,
Носеща наслада всеки ден.
Искам винаги да си до мен,
Да те дарявам с обичта си миг след миг...
