„За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла ”
Няма
по-прекрасно и истинско чувство на света от любовта. Както се казва: любовта е
второто Слънце на света. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост. Любовта не завижда. Не се превъзнася. Не
се гордее. Не безчинства. Не дири своето. Не се сърди, зло не мисли. На
неправдата не се радва, а се радва на истината. Всичко извинява и на всичко
вярва. На всичко се надява и всичко претърпява. Истинската любов никога не
изчезва, никога не се променя и не се изпарява с времето. Любовта е дар от Бога.
Неповторимо чувство на обич между две същества.
„За
сърцата що се любят и смъртта не е раздяла”- какво ли означава това изречение?
Изпитвали ли сте такова чувство? Да си готов на всичко, дори и на невъзможното
в името на обекта на любовта ти. Безстрашно да се изправиш лице в лице със
смъртта само и само да останеш завинаги с човека на сърцето си. Смъртта на
двама млади, чрез любовта им става път към безсмъртието на душите им. Никакви
препятствия не са способни да уплашат две обичащи души. Обичаш ли някого от все
сърце, значи ти вярваш, че ще сте заедно и в рая, че нищо, дори и смъртта няма да
ви раздели. Това е любовта - безкористно, изпепеляващо, жадувано, извънземно,
болезнено, свято, всеотдайно, божествено чувство на близост между две влюбени
души.
Любовта не може да се опише, както не може да
се опише слънчевата светлина или красотата на звездното небе. Когато човек
обича е като птица в простора, защото любовта дава криле. Да живееш, заради човека,
когото обичаш означава да не мислиш за себе си и животът ти да е отдаден на
него/нея. Именно за това съществуването ти губи смисъл, когато си далеч от
слънцето в живота ти. Любовта прави чудеса с живота на хората, но и ги погубва.
Хората се раждат от любов и за любов. Това е нещото, което ни свързва, но сме
различни сами по себе си. И всеки скита по света, с надеждата да срещне любовта
и да й се отдаде. И когато намери сродна душа, сърцата им се сливат и не могат
едно без друго. Стават зависими и нищо не може да ги раздели, дори и лицето на
смъртта.
Онази убийствена любов, която
те кара да потръпваш само при една мисъл за даден човек, онази любов, при която
пеперудите не спират да пърхат с малките си копринени крилца в корема ти. Онази
любов, която те подтиква да правиш всичко за един човек, дори повече от това,
което би направил за себе си. Онази любов, която изпепелява докрай егоизма ти и
прави Другия най-важен. Същата онази любов, която успява някак си да те накара
да се усмихваш безпричинно на света постоянно и непрекъснато. Онази любов,
която те дарява с радост и щастие без дори да знаеш защо... Тази любов просто
идва от нищото и те връхлита тогава, когато най-малко си я очаквал, преобръща
целия ти свят и те кара да се замислиш дали да не преобърнеш живота си в името
на точно тази любов, да тръгнеш след нея, където и да е, просто да я последваш
там, където е необходимо и без да се замислиш, дори за миг, да зарежеш всичко и
всички заради тази любов. Тази
любов - истинската, искрена и чиста любов е като определен вид наркотик, без
който не можеш да живееш нормално и искаш всеки ден да го приемаш и не можеш да
се откажеш. А и защо трябва да се отказваш от нещо толкова прекрасно? Защо
трябва да те е страх и да не признаеш пред самия себе си, че любовта съществува
и че се случва на теб? Защо просто не отвориш сърцето си и не се насладиш на
сладостта на тази любов? Обичай и бъди обичан, ревнувай и бъди ревнуван - това
значи, че съществуваш и че си уникален. Намерил си тази любов или пък тя е
намерила теб...? Когато тази любов те сполети не трябва да я пускаш просто така
да отлети, не се знае дали и кога ще те споходи пак. Усмихни се, приеми я,
наслади й се максимално. Опитай се да я задържиш завинаги, повярвай в нея и
никога не я отхвърляй, защото именно тази любов е най-хубавото нещо, което може
да ти се случи. А щом се случва, значи някой, някъде ти праща този прекрасен
подарък - любовта и той е именно за теб. Ако се откажеш с лека ръка от нея и тя
си замине плачеща и наранена, оставаш сам, загледан след нея, и чак тогава
осъзнаваш какво си изгубил и колко много ще ти липсва, ще поискаш да я върнеш,
ще ти бъде мъчно и тъжно и сам няма да намираш отговор на въпроса „Защо я пуснах,
след като я искам при мен?”. И ако имаш късмет тази любов би се върнала при
теб, макар че би било малко вероятно. Затова не се отказвай! Изживей тази любов
все едно ти е първата и последната, защото това е най-хубавия подарък, който
Съдбата е изпратила за теб! Недей да се отказваш от неповторимото чувство да
обичаш и да бъдеш обичан, защото сториш ли го никога повече не би могъл да се
върнеш назад!. Любовта е дрога и алкохол, които те карат да летиш из небето и
да ходиш като замаян по земята! Могат да те накарат да се погубиш в името на
вечната любов и да няма миг живот за теб, без твоето съкровище. Обичаш ли
някого истински смъртта не е пречка да продължите пътя си заедно и в рая. Да обичаш някого и да бъдеш обичан
истински от някой означава, че живееш пълноценно!
